Littera scripta manet

Не искам да обидя нито един инжинер, това е приказка, която много съм я чувал от мои познати и не дотам толкова близки хора.

Конкретния повод за това писание е поредния ми пациент днес, който решил да се пробва на младите, напращели и китосани студентки във факултета по дентална медицина според дружеския съвет на негов приятел.

Факултетът както всяко едно такова учереждение е място където хората се учат. Аз съм се учил, мои приятели, техни родители и пр. народ е трил 6 години седалките в аудиториите, в клиничните зали и лаборатории. Но за огромно мое съжаление отбелязвам, че нивото за 4 години е спаднало драстично. Виждам, че младите колеги са оставени на произвола на съдбата, неволята, на самоподготовката и всякакви прийоми помогни си сам.

На прицел е “любимата” ми катедра с гръмкото съкращение ОЗЕ – оперативно зъболечение и еднодонтия. На прост език – там, където трябва да научат как се лекува кариес и възпаления на пулпата и околопулпните тъкани на зъбите (вадене на нерви е гражданския термин). Аз като виден карък не успях да попия знания от тази катедра за тези манипулации, но имах огромното удоволствие по детска стоматология да имам прекрасни и всеотдайни асистентки, които ни научиха на тези споменати по-рано магии.
Сега положението с ОЗЕ-то е същото – студентите нямат изработени критерии за здрави зъбни тъкани, за патологичния процес – буквално беше зациментиран частично кариесът без много почистване. Което ще доведе рано или късно до проблеми – всъщност след няколко часа – “пломбата” беше паднала. Къде е бил клиничният асистент по време на всеки етап да проверява всичко наред ли е, нямам идея. При нас ОЧЗ асистентката идваше от време на време между кафетата за всява респект и да гледа лошо иззад цайсите.

Аз не съм съвършен, правя също грешки, побелява ми косата след това, не са ме научили и мен на много елементарни неща в университета. “Сложил” съм си сума ти обеци вече.

Но “великата” катедра ОЗЕ продължава да произвежда некачествени кадри. Освен да се тупат в гърдите, че те са първият фронт с първостепенната задача по предпазването на зъбният апарат, друг хаир от тях не виждам.

Ама е яко иначе – хем си на добра държавна даскалска работа с ваканции и др. привилегии, хем ти остават 6-7 часа за работа в частния кабинет, където дереш крокодилските кожи на протмонетата щото си виден преподавател.

А на студентите им остава леля Неволя, опит-грешка метода, да ровят в интернет и да наметнат по 2 връзки чесън против уроки.

Днес освен православният празник Архангеловден, вкъщи има и друг повод за събиране. Но не е това причината за тези редове.
Днес се навършват 110 години от откритието на рентгеновите лъчи. Човекът, без който съвременната медицина нямаше да бъде такава, каквато я познаваме всички. Wilhelm Conrad Röntgen. Не само фактът, че той открива Х-лъчите, наречени по-късно на негово има. Той не патентова своето откритие, оставяйки го за полза на човечеството. Награден е с първата Нобелова награда за физика през 1901 година, подарява парите на университет в помощ на научните изледвания.

Половината ден ми мина в разкарване из два етажа на данъчното. Лелките ми сипаха с големия черпак, ник’ва (почти) работа не свърших, пак ще се търсят други подходи.
После търсих стар учебник по анатомия на човека, но имаше само от новите бози, които не ми харесват, ама хич. При прегледа на литературата ми попадна на погледа едно книжле (½ тухла четворка), разлистих го на две – на три и веднага броих парите на продавача.
Сега съм щастлив притежател на второто издание на „Оперативни методи в лицево-челюстната хирургия“.

Вчера беше знаменит ден в историята на стоматологичното ми съществуване. Съюзът на стоматолозите в България беше организирал лекция на тема за локалните анестетици. Лекторът беше доц. Иванов от софийския стоматологичен факултет. Този човек ми скри шапката. Евала на такива лектори. По време на речта си, която беше без излишни натруфености, пускаше тук-там шегички за повишаване на тонуса на спящите ни още мозъци.
Доцентът засегна един много важен за нас въпрос – изборът на подходяш анестетик за всяка различна ситуация. Това е нещо, което в пловдивския факултет не разисква подробно. А лекцията на доцентът беше една от неговите за пред студенти. Бързо-бързо си водих записки на едно малко тефтерче.
Хубаво е да се видят и чуят други мнения и мисли по дадена стоматологична тема. А тази определено си заслужаваше.

Надвечер се видях с линукс фенове, обмисляхме как да направим ден на Линукс в ПУ, да се отворят малко очите на бъдещите IT специалисти.
След това се откарах на един рожден ден, попразнувахме и в крайна сметка най-доброто решение да не консумираш C2H5OH е като ходиш навсякъде с автомобил (Едгар-ът). Ако продължа в същия дух скоро няма да има постинги като предишния- “Пиянството на един народ” , пък и по-добре.

А днес сутринта накрая се наканихме с Гого да идем да оберем баберека от една интернет зала. Набърже забърсах Fedora Core 3 барабар с кръпки и обновления. Сега даже пиша от KDE-то ама с някакъв gedit редактор, но утре ще нагласям системата според претенциите ми.

Вчера имаше конкурс в Стоматологичния факултет за асистент в катедра „Орална хирургия”. След първоначално леко разочарование, че не успях да се явя поразмислих и сега съм окей. За да си асистент не са необходими само знания, които мога да представя. Трябва да има и клиничен опит, нещо, което засега не ми е в голям излишък, но се трудя упорито като магаре за увеличаването. Все пак не става да поканваш друг доктор да демонстрира на студентите. Необходими са и други качества, но определящото за мойто горно заключение е рутината.
Вече мога да спя спокойно! Всъщност не съм се информирал още за резултатите, пък и е минало вече.

Дългоочакваният ден на промоцията дойде. Тържеството се проведе в Концертна зала вместо на Античния театър, защото валеше дъжд. Към 8:30 бях пред залата и се поздравявахме с колегите, щракахме се в тоги с роднини и приятели. Към 9:30 започна церемонията (more…)