Littera scripta manet

Хубаво е човек да записва някъде, освен на стотиците хвърчащи листчета. Една седмица благославях липсата на радио във Fedora 8. Е днес малко повече време и Гугъл ми върна на запитването моя блог.
Толкоз съм доволен сега

На старата машина, която ми е и рутер и какво ли още не, има вградена звукова карта с горепосочения чип. Доскоро никакви автоматични, умни софтуери за разпознаване не можеха да я подкарат да работи, а и мен като прилично мързелив за компютри не ми се занимаваше с излишни неща.
Идеята че този компютър е почти безшумен ме блазнеше да тръгне звука и да припява в нощите Fanrock Radio или подобни интернет излъчващи радиостанции.
Търсейки днес отново защо ALSA не работи както се очаква Google накрая ми поднесе решението. Близко до акъла, но ерата на ДОС и саундбластерите неусетно отмина и новите хардуерни решения не изискват кой знае какви знания, за да работят нормално. Ключът за бараката се криеше в подаването на ключовите опции за модула snd-es18xx. По-долу е частта от /etc/modules.conf , отговаряща за нормалната работа на звуковата карта:

# ALSA portion
alias char-major-116 snd
alias snd-card-0 snd-es18xx
# module options should go here
options snd-es18xx enable=1 isapnp=0 port=0×220 mpu_port=0×388 fm_port=0×330 irq=5 dma1=1 dma2=0

# OSS/Free portion
alias char-major-14 soundcore
alias sound-slot-0 snd-card-0

# card #1
alias sound-service-0-0 snd-mixer-oss
alias sound-service-0-1 snd-seq-oss
alias sound-service-0-3 snd-pcm-oss
alias sound-service-0-8 snd-seq-oss
alias sound-service-0-12 snd-pcm-oss

Така светкавично имах вече звук, в което се убедих като раздвижих плъчгачите на alsamixer.

Остана за десерт да компилирам (дано скоро направя и spec файл) mpg123, което отне минути и да просвиря интернето потока:

mpg123 http://85.187.215.100:7000

А и тогава разбрах окончателно – ако не са включени колонките в изхода на задния панел, звука идва от PC Speaker-a. ВЕФ, та дрънка

От утре 1.11.2006 освен запалени фарове по пътя ще припалвам яростно на четвърт оборот, поради изцепката на доставчика ми да раздава динамични IP адреси. Е това няма да убие tabakov.net , просто ще ни направи по-силни. Дааа бесссценни!

Проверката е висша форма на доверие. Днес намерих 7 кондензатора преди гръмване на дънната платка. Избомбени, с теч. 4 лв. и 90 ст. опа, глупости 49 стотинки са 7-те кондензатора 1000 μF/10 V – това струваше запазването на дънната платка. И два часа време. Странно как старият Compaq няма нито един, а тук е трагедия.

Темата има продължение, защото отдавна актуалната версия е lirc-0.8.0, а старият source rpm за Fedora Core 4, която все още ползвам не работи с новите ядра. Затова изтеглих lirc-0.8.0-3.fc5.src.rpm, който се намира в extras хранилищата за Fedora Core 5. Проблемът обаче е, че в spec файлът не е указано как да се построят необходимите модули. Освен това се търси и библиотека, която я няма във Fedora Core 4, но е във петата версия. С малко разглеждане на стария lirc.spec от lirc-0.7.2-1.1.fc4.src.rpm, нещата се напаснаха добре.
Отново има възможност да се компилира както приложението, пакета за разработчици така и пакета с необходимия модул.
За целта трябва да се използва lirc-0.8.0-3.fc5.src.rpm, който се инсталира с
rpm -ivh http://fedora.lcpe.uni-sofia.bg/fedora/linux/extras/5/SRPMS/lirc-0.8.0-3.fc5.src.rpm
Пакета се разархивира в /usr/src/redhat
В директория /usr/src/redhat/SPECS е lirc.spec файла.
Той се закърпва с моята кръпка с командата
cd /usr/src/redhat/SPECS
wget http://blog.tabakov.net/wp-content/lirc_modules_patch.diff
patch lirc.spec lirc_modules_patch.diff

Оттам нататък вече е по стария начин – компилират се приложението и модула. При смяна на версията на ядрото се компилира и инсталира само новия модул.

NB! Една забележка има, че аз указвам да се компилира модула lirc_serial. Това се намира в lirc.spec, като е указано около 90 ред:
–with-driver=serial
Ако е необходимо serial се заменя с друг драйвер, желанието ми беше –with-driver=all, но при такова задание дава грешка при компилация на atiusb модула.

Седенето пред компютър ми придава характерни привички, които са странни, но се усещам твърде късно че съм ги извършил.

Преди малко недоволен от това, че стойката на монитора ми е наклонена, несъзнателно натисках Alt и се опитах с левия бутон на мишката да завъртя монитора в по-удобна позиция.

Задобрявям, още повече, че и с дистанционното на домашното дивиди винаги с десен клик вадя диска от устройството.

От няколко месеца насам, може би повече от половин година, имам проблеми със записа с ТВ-тунера основно на телевизия. (Как става това може да се прочете ето тук) . Като записвам с mencoder се препълва RAM паметта и се стига до пропускане на кадри (framedrop). Проблемът го има и на Fedora и на Slackware така, че явно дистрибуцията не е от значение. Сменях кодеци, xvid-а поне пет версии инсталирах и резултатът все е същия. Порових из твърдия диск и намерих стари записи, когато записването беше песен. Оказа се, че по онова време версията на MPlayer е била 1.0pre5. Изгря лек лъч надежда, свалих 1.0pre5try2 и компилирах, дори сложих и стабилната нова версия на xvid. Пуснах да записвам от тунера и о чудо на чудесата! Записва като хала, не товари процесора на максимум, а и RAM-a не се препълва.
Потрих доволно ръчици, само където има доста пропуски по сигурността с тази стара версия. Ще поекспериментирам още малко и може да пиша една поща до екипа за уточнение.