Littera scripta manet

Този пост ще е малко сборна формащия, надявам се, че блогочетящите няма да ми се сърдят!:wink:

Като начало ще спомена, че съм доволен от новия Слак, като след многогодишен период от време преоткрих KDE отново. Да не казвам голяма дума, ще оставя WindowMaker да си почива засега. GNOME така и не разбрах защо няма някои функции за настройка на прозорци например, няма dial-up приложение и други дреболии които правят живота хубав.
Малко съм разочарован и от това, че radio plugin-a за gkrellm не захапва да работи, компилира се нормално, но като се стартира не излиза и грам звук, при усилен до дупка миксер на звуковата карта. Върнах се към едно старо мое решение – FM Radio plugin за xmms.
Новото, което не бях пробвал досега е кирилизация без bglinux. Върви нормално, чете се пише се, но в bglinux има хакове разни, за да излизат шрифтовете в кодова таблица cp1251, сега например бях кирилизирал xmms първо с Terminus, който не е първи красавец, смених го на Free Helvetian, малко по-нормално изглеждащ според мен шрифт.

Иначе отново се убедих, в простотията на нашите управляващи, законодатели и др. подобни. Става дума за това, че искам да работя като регистрирам фирма. Първо звъня на един приятел адвокат и той ме убеждава и то с право да регистрирам ЕООД. Отивам в РЦЗ да питам как стоят нещата и там оставам като гръмнат като ми сервират идиотизма – мога да работя самостоятелна практика или като свободна професия или като ЕТ. Ако сме повече тогава може сдружение. Ами аз ако мога и акционерно дружество ще си направя ама нали живеем в свободна страна със закони, дето на някой му отърват да си напълни гащите с плява и гушката да налее с лой. Теглих им доста майни, нали съм си от Maina’s City.

Рождения ден мина чудесно, с много ядене и пиене, мохабети и силна музика на двора. Комшиите ще имат тема на разговор поне до догодина. Дъжд не заваля, чудното е, че се чувствам отново млад и мога да изкарам 48 часа почти без капка сън. Е-е-е-х пенсийо!:lol:

Сега, за да изпълна обещанието си пускам снимки:

Тук се наблюдава един доктор, с обемисто телосложение и сърбящи ръце да карат кола и да вадят зъби. На картинката се наблюдава, че си имам и домашна мрежа, демек network, нищо че е от поцинкована тел:

А тук рожденника, бюст не видял, демострира техника за реанимиране на припаднали sugar babies::cool:

Това е от мен, приятна вечер/ден !

Вече имам работещ Slackware 10.0, пробвам как е прехваленият GNOME, засега има огромна нужда от допълнителни настройки, като например с десният бутон на десктопа да може да се прави link към устройство, което май го имаше в по-старите версии.

Вече имам в цифров вид снимките от изминалите празници, във фотото набарах промоция – даваш лента и поръчваш всичко за 1 час и получаваш промивка на филма, изкарване на всички снимки+една снимка по избор в постер вариант (горе-долу А5 размер), снимка-индекс, нова лента, албумче и компактдиск с дигитализиран вариант на снимките.
Сега трябва малко играчка с The Gimp и евентуално upload в http://www.geocities.com.

—–
Май пак ще съм с WindowMaker, то както си свикнал – никави скачащи икони и др. подобни ни ме блазнят.

№27 пристигна с бързия влак попита има ли за качване и потегли бързо, защото имаше да разнася Slackware и конспекти по лицево-челюстна хирургия. Днес синоптиците да внимават какво говорят, особено за южната част на Пловдив! Ако трябва ще разпъвам шатра ама купона ще е под асмата до кладенеца с бири и др. работи вътре.

Не издържам вече искам новия слак! Ако беше излязъл утре, щеше да е точно за празника!!!
——-
Седя, потривам доволно ръце със запретнати ръкави и галя кутията на PC-то като прасе преди Коледа. Знам какво го чака – №10 !!!

Лежах и мислите прелитаха с невероятна скорост в главата ми. Не ми е за първи път, понякога дори изгубвам нишката и захващам нова. След време отново стигам до първата, но има времена когато се сещам по-късно и то обикновено в малката стаичка с дупка на пода (стаята за „мислене“) или лежейки в леглото. Случвало ми се е на изпит да не смогвам да превръщам мислите в писмена реч, което идва от краткото време за изложение на материала. Седя и си мисля, че денонощието за мен трябва де има поне 50 часа, за да мога да изпълня всички неща, които ме интересуват и съм си наумил. А в действителност за една такава дейност ще ми трябват 3 дни. А преди време активната част от денонощието ми беше нощно време. Грохотът на града спадаше до тишина, лятото само щурци и жаби се чуват, евентуално MTV леко се лееше от телевизора. Колко курсови проекта съм начертал при такава обстановка. Цялата ми кандидат-студентска кампания беше пред тъмната част на денонощието. А през деня нямах проблеми. Е почти нямах. Сега явно съм или остарял или имам прекалено работа през деня, просто нощем не мога да чета, а ще ми се наложи (дано!). Стимуланти не ползвам – кофеин приемам рядко и то предимно в състава на чай – черен или зелен. Ако пийна кафе ставам като тазманийския дявол или ми се приспива. Кока-кола ме дразни, оставя захарен вкус в устата и после пък трябва вода да се пие. Най-добре е пълноценен сън – 7÷8 часа са ми достатъчни.
Сега докато пиша това се чудя за прекомерната „цифровизация“ на картина и звук. Ако звука (музиката) е плавна вълна от трептения те могат лесно да се превърнат в електричен еквивалент и после да се запишат на лента, което е аналогова технология. При преобразуването на сигнала при CD и подобни се използват АЦП (аналого-цифров преобразовател) и при CD-player е ЦАП (обратното). При всяко преобразуване има загуби. Пример е автомобил с вътрешно горене-голяма част от енергията на горивото, в частност енергията на химичната връзка се изразходва за топлина. Полезната част е малка – тази, която „върти“ коляновия вал и движи колата. Според мен, за да има качествен дигитален аудио запис е необходимо АЦП да са по-многобитови, а диска да е с капацитет на DVD минимум, да може да се покрива възможно най-голяма част от честотния спектър, в най-достоверен вариант.
С цифровите апарати е по-трагично. При снимката цветовете се образуват от различни химични съединения по фотоплаката и фотохартията. Размерите са на молекулно ниво. Един цифров фотоапарат винаги ще има „квадрати“ на снимките заради големия размер на пикселите, които доста трудно ще стигнат до молекулно ниво, защото ще е необходимо и „окабеляване на пиксела“, което ще предава образа по-нататък по веригата. Един филм на DVD дори и да се пусне на телевизор пак е грозен, заради големия размер на точката при телевизорите. Е тогава спасението е 28 инчов монитор с малка точка, което не е евтин вариант. На киноекрана винаги картината ще е по-хубава от тази на DVD, VHS и т.н. На кино кадрите са 24, което е доста по-добре от 25 кадъра при PAL системата. За съжаление понякога добрите стари технологии са по-неизгодни – при телефон може да се проведе едновременно 1 аналогов разговор по 1 чифтов кабел, ако се използва VoIP ще са повече разговорите.
…Сега отново се връщам към предишната идея – не пиша по десетопръстната система, дори някои мисли не успяват да бъдат „увековечени“ на хартия или друг носител. Може би трябва да си наложа да мисля само за определени неща. Така обаче се осакатявам и не е добро решение. А друго решение е да съм на някой от полюсите на Земята и да създам собствен денонощен 58 часов цикъл? Навремето бях прочел следния афоризъм някъде – „Дълго живее онзи, който живее бавно.“ Решение може да бъде и ако имам примерно семейство, което да „изяжда“ по-голямата част от свободното време и да не ми остава възможност да мисля за „глупости“. Варианти бол, ако седна да ги фабрикувам кой знае какво ще излезе накрая.
Едно знам със сигурност – хирургията трябва да я изям с кориците. Заслужава си!
Лека нощ!

Днес моите любимци от БеТеКа в крайна сметка прекараха подземния кабел до разклонителната ни кутия и отново мога да съм online. „Специалистите“ пристигнаха към 9:30-10:00 и се мотаха 2 часа да намерят къде е телефонната шахта, прилежно затрупана с пръст и поникнала трева отгоре. След успешното откриване прекараха кабела и „изморени“ отидоха да почиват. След това се върнаха заедна с другата работна група, която вързва кабелите в кутиите. Телефонистчето мязаше на стар фен на Коцето-Калки – много ми напомня за него с изключение на леко прошарената черна коса. Все пак е по-добре от предишнея – тлъсто пиянде с мания за величие. Та това младото момче взело, че забравило кои телефони трябва да прекара, трябваше да му ги напишем на листче. „Майстрите“ от първата работна група, които излязоха доста свестни, дори останаха да помагат, за да не оплеска тотално нещата. В 13:30 вече имах телефон, порових се на воля в мрежата, попрочетах блогчета, форуми, написах коментари. Сядам да пиша постовете за блога от изминалите дни.

Сутринта се върнахме с колегите от Хисар и отидохме до Стоматологичния факултет да връщат тогите. След това пихме кафе и закусихме. Обадих се на Гого и излязоме из центъра. Като се прибрах видях баща ми да копа за кабела на телефона. Изкопа беше в начелен стадий и не бях закъснал много. (more…)