Littera scripta manet

Вчера, както и днес си играх на „Чичо Доктор“…

Това кафето е голяма мизерия. Веднъж ползваш ли услугите му много бързо ставаш зависим. Снощи реших да пийна едно за блясък в очите някъде към 19 часа. С повечко захар да не горчи прекалено. Като се прибрах към 2 и половина гледах Discovery поне един час, въртях се в леглото, дремнах малко, после пак будувах, този цикъл продължи така до 7 и половина днес сутринта. Изритах се от леглото, проверих си пощата и дори малко browse-вах из световната мрежа. С всяка минута установявах, че на очите ми се спи, но на мозъка-не. Накапах мощно очни капки, малко се поосефериха очичките, след това се наложи към обед пак да пийна чашка кафе в една интернет зала. Тогава се обърна ефекта – на очите не се спеше, а на главата – да. Подходих радикално към проблема като се затворих да поработя малко и с чести пресекулки. После имахме гости, а накрая аз бях гост в приятелско семейство. Сега съм нормален – и и на очите и на главата – все ми се спи. Леглото ми и оправено и леко подухва свеж ветрец през прозореца. Ще изключа всяка потенциална за будилник техника.
Иначе обмислям една идея, дано да мога да я реализирам до 12 август.
Лека нощ!

Понеже преди време имах забележка за тъмният стил на блога, от днес има style switcher, за тези, които предпочитат да четат черни букви на бял фон, да изберат Humancondition варианта, иначе по подразбиране е Darkfire.

Днес се сбогувах с двама скъпи за мен приятели, които отиват на гурбет, за да изкарат някой лев в повече. Успяхме да се видим за около час и половина, побъбрихме и понеже сме колеги, си чертахме планове за бъдеща работа. Ако се установят и са самостоятелни имам покана за гости, така че заделям отсега част от бюджета за една екскурзийка. Според тях имат намерение да се връщат, защото няма да работят по специалността, но може и друг акъл да им дойде. С времето ще разберем. Колкото повече време минава толкова повече мисли за приравняване на дипломи в чужбина ми минават. Но на 35 не ми се започва тепърва практика.
Иначе съм вече и юридическо лице, подпечатах първите си два документа и то къде – в данъчното .Остана да си разкрия банкова сметка, в процес на чудене съм коя банка да избера…

Денят започна с едно лудо обикаляне по дентални депа за да огледам цените на инструменти, материали и други подобни джунджурийки. След това почти на бегом се занесох в църквата „Света Петка”, където бе кръстен синът на един приятел. Бебешока имаше и юбилай – стана на 1 годинка, държа се мъжки и почти не плака. В църквата един слънчев лъч се струеше от прозорчетета на купола и огряваше една от иконите. Обстановката ми подейства успокояващо. Като привърши ритуалът се запътихме към ресторант, където естествено имаше почерпка. По ирония пак бях с колата, наблегнах на безалкохолни питиета и люти мезета. Задържах се около 2 часа, не остана време да видя тортата и с мръсна газ се изтеглих към адвоката, защото част от документите ми бяха готови. Разписах се в кантората с адвокатски хонорар, и оттам напред към кабинета, в който ходя. Към края на работното време ми се обади бащицата, за да мина през бъдещото ми работно място и през пазара. Последното беше във връзка с това, че братовчедка ми с нейния годеник са ни на гости. Хайде към кабинет №2, през пазара за зеленчуци и вкъщи. Още невлязъл и братовчедка ми с една кутия бонбони идва да почерпи – чак тогава разбирам – подписали са граждански брак и дефакто вече имам още 1 братовчед. Честитя, прегръщаме се, сядаме на масата да се наприказвахме хубаво, унищожихме салати, пости и месни ястия и разни напитки.
Просто денят ми мина чудесно, с много приятни изненади и моменти. Да ви се връща!

Това, което все ми се губеше при блогване, беше че наскоро бях споменат в пресата наскоро. Става дума за Creative Commons и един ежеседмичник основно за цени на компютри и подобни , в който има 3-4 странички за статии, някои които дори са и авторски. Дамата, която беше писала статията имаше интересно име, свързано със звездата, около която се върти нашата мила и красива планета. Статията беше големичка, но си имаше и слаби места. Едното беше цитирането на Google резултати – че в България излизали мизерните 3 странички. Бяха споменати B*L.bg, мойта страничка, мисля на Александър Панов и още 3-4. Понеже от други блогове съм попил идеята за този лиценз – основно от този на Йовко Ламбрев пуснах и аз търсене в Google за български страници и този лиценз. Както и очаквах излязоха много резултати. Или търсачката има предпочитания към мен или явно търсенето на подходящата информация се оказва изкуство, подобно на това да намериш точно този пасаж от учебника, който с едно изречение решава даден казус.

Иначе днес попих достатъчно „зъболекарска миризма“. Просто стоматологът, при който ходя ми подари Thymolum – съединение, което често се ползва при нас. Като е едро, е като небет-шекер на големи кристали. После се стрива в хаванче до необходимата големина, която е като кристалчета сол. Това има миризма като на мащерка. Дори и след обилния душ още понамирисвам (основно ръцете) на тимол. Не е типичният мирис на зъболекарски кабинет, но е странно.

Още нещо – днес се навършват 6 години откакто плахо пристъпих в залата за изпит в Медицински Университет. Изпитът беше за женска полова система и неща от раздел екология и подобни. Размазах ги брутално. Дори взех че завърших отлично.

Понатовариха ми се работните дни – половин ден помагам на едно място, другата половина ходя при един стоматолог да попивам опит и нови знания. Добре, че на двете места има климатици, иначе в тропическите жеги, които настанаха, нито пациенти, нито каквото и да е може да вирее.

След кратко кандардисване и кумене от моя страна, реших да си инвестирам пари в кабелен модем, който лови интернета от кабелната телевизия. Дадоха ми телефони на няколко човека, обадих се, пазарих се, смъкнах и цената. След това се завъртя малко лихварска дейност, за да събера парите. Както и да е вече с пари в джоба пак се обаждам на човека с модема. Бум-извенада – предложили му по-висока цена и изгорях като канадска лампа в български контакт. Почудех се, поразрових пак някакви форуми, но нищо не излезе, върнах си парите и засега съм решил, като припечеля някой лев с бачкане, ще си купя нов модем и ще се включа в кабелната мрежа.

Все още тичам по разни инстанции да си оправям документите за кабинета, то си е цяла плеяда от простотии, мога да издам ръководство за тамън стъпващи в занаята колеги.

През изминалата седмица спорих с един винбозе фен, който твърдеше, че не би си купил краден продукт (в случая ставаше дума за техника), та аз го пипитах не е ли кражба наличието на софтуер за $10 000 поне на компютъра му, без да е платил и стотинка. Отговорът беше, че това не е кражба, защото този софтуер го има в разни w*rez и след като го има публично, не е кражба ползването му. Попитах го още 2 въпроса – първо дали тогава шефовете на съответните софтуерни компании не слагат по варези продуктите си или някои елементи с криминална жилка. Второ ако има струпани на центъра на Пловдив разни чудесии като mp3 players, GSM, видеокарти ако щете, крадени естествено, оставени безпризорно пред публиката, дали няма да мине и да „забърше“ една раница? Значи „За кучета и котки може, а за прасета – не?“ Както и да е млъкнахме, сега аз продължавам да си цъкам на Slackware, а горкият започна нова работа с CAD/CAM минифреза. Софтуер, работещ под Win, изисква се и Coreldraw за някои работи. Чуди се как да легализира работата си, така че изверги от несебоп да не го тормозят. Е в магазина вече има всичко и от жаба мляко ще докарат.

Днес се видах с Гого и побъбрихме здраво за астрономия. Спомних си, че KStars може да прави връзка с телескопи, примерно Celestron, който е доста приятен и се размечтахме… С това чудо си осигуряваш един мини-Рожен вкъщи, безброй безсънни нощи, споделяне на информацията с други фенове…