Littera scripta manet

   Напоследък се чудя дали има истина в тази мисъл „Хубавите ябълки ги ядат прасетата“. То прасета колкото щеш наоколо и то не в буркани за мезета. Този род прасета ходат на два крака и се мислят за много по-еволюирали прасета от заобикалящите ги свини. Тези прасета не си завират зурлата в манджата, а използват петнайсет чифта вилици да плюскат печено пиле. Но причината да ползват прибори за хранене не се крие в природната интелигентност на тез прасета, а в хромозомни дефекти на генома им, така че зурлите им са криви. В резултат на кривата джука вместо гърленото грухтене се чува неразбираемо пръхтене. Заради последният факт тези така обичани от колбасарите животни се мислят, че са расови жребци. Имайки този факт наум, прасетата се смятат за по-висши от себеподобните си и смятат, че всичко е за тях и ако има противоречиви мнения, тяхното е окончателно и с най-голяма тежест. Освен това дефектната зурла и неразбираемото грухтене допринасят за това, че каквито и лъжи да изговорят околните няма да разберат и грам дума, само ще кимат в съгласие, за да не си изядат боя.
   Но да се върнем на първоначалният акт на изяждане на ябълката. Бидейки считан за забранения плод или плода на раздора, някои ябълки явно също имат високо мнение за себе си. Те се присмиват на по-едрите дюли и на по-мъхнатите праскови и на по-зелените себеподобни. За тях прасетата са принцовете от детските приказки. След няколко срещи ябълката решева, че това е прасето на живота и. Но горката не знае, за тежката и участ. Скоро прасето огладнява и безцеремонно изяжда ябълката. Остават само няколко семки, от които може да се пръкне нова ябълка. Ако тя научи навреме за съдбата на предшественичката и, може да се осъзнае навреме и да не затвори порочния кръг.
   Та основният ми въпрос, който ме терзае, е дали си заслужава да станаш прасе (varken, porc, Schwein, χοίρος, maiale, porco, свинья, cerdo, domuz)? Благини ще има за всички от сърце.
   Да-а-а ама вълкът козината си мени, но прасе не става! Дръжте се прасета идва глутницата!

   Веднъж тръгнал патологичният процес по зъбите няма спиране и се задълбочава сериозно. Пулпитите са неприятни заболявания за човека, но едно от техните усложнения е още по-сериозно и мъчително. Става дума за периодонтитите. Това са възпалителни изменения на периодонциума, който е важна част от зъбодържащия апарат. (more…)

Нещо съм поуморен и изтощен от една седмица не съм спал както ми се полага. То с това плаващо работно време от 8 am до 7 pm не е приятно. Изтощен съм физически, а не психически. То имах и малко свободно време- преди и след Open Fest 2004 имах работа – първо в кабинета после в лабораторията, демек петък и неделя. Понеделникът пак беше лабораторна дейност, днес основно в кабинета, където съчетах и двете ми работи. Дори ваденето на зъб не ме разтовари както обикновено, имах нужда от малко почивка.
Днес (всъщност вчера) бе Димитровден – един от големите Християнски празници, та се случи да избирам къде да празнувам – и в къщи и на други места имам близки хора, носещи това прекрасно име. Както и да е като се върнах преди малко вкъщи гледам, че родата още е събрана. Да е жив и здрав баща ми и дано по-малко го ядосвам в бъдеще, полага му се и малко празник.
Сега се мушкам в леглото докато пронизителният звън на будилника не ме изтръгне от сънищата ми…
Лека нощ!

Установих че снощи направих грешка, като може би съм паднал в очите на хората.
Дано ми простят, а и ще си изкупя вината в най-скоро време!
Още нещо специално за мен :

Тъпа главо да си носиш тефтер с теб навсякъде и особено в кръчмите!

Днес това ми излезе на конзолата, доста се посмях :

High heels are a device invented by a woman who was tired of being kissed on the forehead.

   Днес премина дългоочакваният Open Fest 2004 в Пловдив. Идеята да се проведе в „Чифте Баня“ явно се оказа добра, защото акустиката беше добре, проекторът с голям екран, обстановката – просторна. Срамувам се малко, че досега не бях влизал в Банята, но с помоща на ik0, който ми стана личен гид, получих представа за тази интересна сграда. Наистина в средата на Банята мобилните телефони губиха връзка с клетките.
   Всичко протече по програмата, както беше обявено в Програмата на Open Fest 2004. В реда на нещата трябваше и аз да говоря, за тв тунери, прихващане на тв сигнал и записване директно в компресиран вид и т.н. Да си призная имах малка сценична треска, като си анализирам поведението, моделирано от големите дози адреналин в кръвта ми, излиза че съм бил една говореща машина с често преобладаване на „Ъ-ъ-ъ ”. Както и да е поне с демонстрацията се справих по-добре, наистина имаше какво да се покаже Все пак това ми е първото излизане пред сериозна публика, не броя изявите в началното училище с постановка на „Пепеляшка“ на английски, както и пиеските в детската градина и едновремешната сладкарница „Захарно петле“ в Пловдив…
Естествено си взех тениска, както и получих подложка за мишка.
   Най-добрата за мен разбираема лекция беше на Момчил Каров, не че другите бяха лоши, но г-н Каров се беше постарал доста с презентацията и всичко беше като за потребители със средни знания. Като завърши да говори направо остави поне в мен желание да прочета още по темата, да се задълбая, но на практика едва ли ще стане скоро
 В една от почивките се запознах offline с Izida, като побъбрихме приятно за малко.
  Като разбраха хората накоколо, че съм стоматолог някои взеха да ме подбиват да си кръстя компютъра „Гингивит“. Верен на традицията, че компютрите, особено сървърите, трябва да имат женски имена (защото в сърцето на жената винаги има място за още един) приех, че по-добре е да се казва „Гангрена“ Всичко разбира се беше в кръга на шегата, все пак не им останах длъжен с майтапите…
   След закриването на Open Fest 2004, набързо занесох вкъщи машината ми и се върнах в Банята, където се почистваше и подреждаше с пълна сила. В крайна сметка останахме 7 души, заръмя дъжд и отидохме да се почерпим в „Граждански клубь“. Установих, че е добре да си в компанията на по-млади хора, по-весело е и определено не се разнищват супер житейски трагедии, стоматологични практики и здравната каса, а съвсем непринуден разговор с голама доза хумор. Лека-полека някои си тръгнаха и в крайна сметка се разделихме.
  Каквото и да се опитам да кажа повече, едва ли ще има значение. Прекарах си добре, запознах се с нови приятни хора, всеки, който се е чудил дали да идва или не, направо е загубил ако не е дошъл. А на тези, които дойдоха предубедени, че част от лекторите не струват ще има кажа : „Скъпи мили деца, защото сте точно такива, ако сте искали по-хубави лекции ами седнете си на четирибуквието и измислете нещо добро от болните ви от цъкане на Контра мозъци!“

Вчера имаше конкурс в Стоматологичния факултет за асистент в катедра „Орална хирургия”. След първоначално леко разочарование, че не успях да се явя поразмислих и сега съм окей. За да си асистент не са необходими само знания, които мога да представя. Трябва да има и клиничен опит, нещо, което засега не ми е в голям излишък, но се трудя упорито като магаре за увеличаването. Все пак не става да поканваш друг доктор да демонстрира на студентите. Необходими са и други качества, но определящото за мойто горно заключение е рутината.
Вече мога да спя спокойно! Всъщност не съм се информирал още за резултатите, пък и е минало вече.