Littera scripta manet

Добрия и удобен нож винаги се цени. А днес разбрах, че ми липсва един. Ножът за рязане на гипс. Това не беше само нож, а специален нож. То всеки нож си е специален сам за себе си. Но този имаше богата история и сантиментална стойност.
Подарен ми беше в началото на моето следване, като тогава беше служил достойно “N” години на собственика си. Изработката беше ръчна, непретенциозна, но удобна. Доколкото знам, беше направен от шлайфана пластина за механична ножовка. Материалът ръждясваше ако има влага. Цялата тънкост идеше от две неща:
Първо острието беше късо и твърдо ( последното дължащо се на закалената стомана).
И второ – дръжката следваше естествената анатомия на сгъната в юмрук длан. Материалът за дръжката беше акрилова пластмаса – от тази, която имат в устата почти всички носещи ченета хора. Розовка на цвят, с вдъбнатини за пръстите, дръжката осигуряваше сигурен захват и минимално травмиране при рязане на втвърдения гипс.
От седем години бяхме неразделни с ножа, повечето време прекарваше в несесера с инструменти, който винаги стои в раницата ми. Сега е някъде самотен, може би изхвърлен случайно с боклука, или е измародерстван грубо. Факт е че си подредих шкафовете само и само да се открие, но засега усилията са напразни. След седмица търсене ще го пиша официално изгубен и ще си намеря нов заместник.

Това е за мен да ми напомня, че понякога съм мекотело и смотан гъз .

Една остра и злопаметна брадва ще отсече Debian-a на другия ми дял. Стига толкова безслаков период. До утре iso-тата на Slackware 10.2 ще изтеглени.

Последвалите дни бяха на пълна релаксация и неангажиращо ежедневие.
Първите нощи спахме в Добрич. Улицата беше доста тиха, на сутринта само някакви работници с високооборотен уред за изтезание на слуховия апарат ме изкараха от сладкия сън. Утрото донесе и една хубава новина, за моя утеха. (more…)

В късния следобед ме поканиха на разкатаване с велосипеди. Планът беше да се търкалят по гребната база. Речено-сторено.
Извадих някои неща от раницата – всъщност само 2 – една монография за ЛЧХ и печата ми, метнах я на гърба. Напълних прясна вода в бутилката и с равномерно натискне на педалите на 3-та и 8-ма предавка се докопах до канала. Моят човек се бавеше, затова поседнах на трибуната да чакам. Бая народ обитава гребната по това време на годината. Мадами с ролери, мадами с байкове, мадами-пешаци, мадами с пичове, мадами водещи кучета и пр. мадами.
При появата на спътника ми направихме една бърза намотка на трасето, но тълпата беше огромна и затова втората обиколка я завъртяхме през гората. Оттам покрай Марица по черни пътища стигнахме почти до Оризари. На едно място има бетонени прагове, образуват се бързеи, спряхме да починем и да слушаме клокоченето на водата. Другарят ми спомена, че отдолу е бетон, водата е до прасеца и може да се мине спокойно на другия бряг. Проблем би било хлъзгавата бетонена повърхност. Докато седяхме под дърветата поразгледах pocket pc-то на Чарли. Несъмнено нещо такова върши добра работа на човек, особено ако си държи ангажиментите с пациенти на него. GPS-a показа точно къде сме, а освен това е и телефон с 1.3 мегапикселова камера.
Взе да притъмнява и подкарахме по обратния път. За момент се пресича шосето, по което фучаха коли. По пътя за дома умората ме налягаше с завидно усърдие. Всъщност седалката ми е неудобна и единственото оплакване е от четирибуквието.
Заситих вълчия си глад с една нова постна манджа, която баба ми сготви за втори път. Като изживяване на яденето бих я определил тип имамбаялдъ.
Накрая доволен седнах и фискнах cyrus-imap

След дълго кумене и мързел основно, днес бе денят за обновяване на сървър-машината. Прикачено и беше DVD устройство с Fedora Core 4, след което имаше 3-4 натискания на левия бутон на мишката, обядване и гледане на Формула 1.
С малки изключения работата мина гладко, някои неща трябваше да се обновяват от fedora-extras. Тук ще си позволя да цитирам по бирена памет Пейо, който твърди, че Fedora отива все повече към core и накрая ще е почти чист юникс.
Най-трудоемката част беше донагласянето на cyrus-imap, понеже се натъкнах на този бъг. При мен тръгна с радикалната мярка. Преди минути беше фиксирано, обновено и тръгна по вода.

С новата версия на WordPress, задължително бе сложен Батальона plugin на Пейо. Сега има да се редят познатите строфи горе в дясно… шести, оп грешка .