Littera scripta manet

Някои хора ми се оплакват от прословутата пролетна умора. Спяло им се, отпуснати били и т.н.

А при мен ме удари пролетния мързел. Титаничен мързел, извиращ от дълбините на вековете, водещ до измисляне на хитри причини да не захващам никаква работа. Иначе има какво да се работи, но сега е по-добре да променя примерно малко изгледа на тази страничка, да сменя лиценза с Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.
Мисля, че ако някой има добра идея, но няма възможност да я реализира, няма смисъл да спъва друг, който има възможностите за тази реализация. Затова комерсиалната страна вече е по-либерална.

Другата част от ремонта е възможноста да се превключват стиловете, като остава да напасна лицензите и да пипна тук-там по sidebar.php и footer.php на отделните теми.

Седенето пред компютър ми придава характерни привички, които са странни, но се усещам твърде късно че съм ги извършил.

Преди малко недоволен от това, че стойката на монитора ми е наклонена, несъзнателно натисках Alt и се опитах с левия бутон на мишката да завъртя монитора в по-удобна позиция.

Задобрявям, още повече, че и с дистанционното на домашното дивиди винаги с десен клик вадя диска от устройството.

Днес на този специфичен нашенски празник, поздравът „Честита Баба Марта!“ се чуваше по-често от обичайните „Добър ден!“ и „Добър вечер!“ Това си е в реда на нещата, защото още от детската градина ни разказваха легенди за историята на мартеничките. Имаше и тържества с баба Марта (или Малта за тези, които „ръ“ не можеха да кажат). На училище ходехме като генерали, закичени с ордени на гърдите и ако някой имаше светеща мартеница веднага ставаше обект на внимание от срещуположния пол, както и за завист от едноименния.
Всички се радват като им се завърже мартеница с приятно пожелание.

Но изкривени от технологичният напредък, днес много мои приятели, а както и самият аз си пратихме виртуални мартеници.

Сутринта първа кипра от Пловдив с бързия влак на първи челен коловоз пристигна ето тази специална селекция, която няма смисъл да се дискутира, достатъчно красноречиво се е изразил художникът.

След това, в обедната ми почивка дойде следващата от един стоматологичен кабинет в централната градска част. Тази мартеница беше изкоментирана, че е прекалено руса, на което беше отговорено, че русо гладно не остава.
Малко преди заминаването към дюкяна за следобедната смяна, от Центъра на България, намиращ се в една рекламна агенция в София, по въздушната поща дойде специална пратка в стил Tux Racer, с уверението, че този спорт ще е официален на следващите олимпийски игри.
На мен не ми остава нищо друго, освен да пожелая:

Да сте весели, засмени, без зъби позлатени!

От няколко месеца насам, може би повече от половин година, имам проблеми със записа с ТВ-тунера основно на телевизия. (Как става това може да се прочете ето тук) . Като записвам с mencoder се препълва RAM паметта и се стига до пропускане на кадри (framedrop). Проблемът го има и на Fedora и на Slackware така, че явно дистрибуцията не е от значение. Сменях кодеци, xvid-а поне пет версии инсталирах и резултатът все е същия. Порових из твърдия диск и намерих стари записи, когато записването беше песен. Оказа се, че по онова време версията на MPlayer е била 1.0pre5. Изгря лек лъч надежда, свалих 1.0pre5try2 и компилирах, дори сложих и стабилната нова версия на xvid. Пуснах да записвам от тунера и о чудо на чудесата! Записва като хала, не товари процесора на максимум, а и RAM-a не се препълва.
Потрих доволно ръчици, само където има доста пропуски по сигурността с тази стара версия. Ще поекспериментирам още малко и може да пиша една поща до екипа за уточнение.