Littera scripta manet

С победата на Lordi на 51-то издание на Евровизия едно е ясно – РОКЪТ ОЩЕ РУЛЗЗЗЗЗ!!!!!

Току що видях светулка за първи път тази година! Лази по мрежата на спалнята ми. Едро парче е! Преди малко мигаше интензивно, сега намали честотата и силата. Току що пък ги увеличи.
Обикновено виждам светещите буби доста по-късно, по жътва, както знам от време оно. Какво ли става, за да излезат толкова рано? Хайде щурци има бол, а като повали сериозно и жабите се обаждат, такъв невероятен среднощен концерт ми спретват
Въобще и черешите и ягодите узряха, дойде лятото!

Човек възприема около 80% от света чрез зрението. Не случайно имаме мъдрост – “Пази като зеницата на окото си!”. Има хора, които по едни или други причини са лишени от зрение. Хора, които пропускат много от нещата, които ние обикновено не забелязваме – прелестната зеленина на пролетта, ясното небе, шарените ливади с полски цветя, магията на киното, на книгите.
Точно за незрящи хора, един млад мъж създаде сайта Без монитор , място където има информация за слепите хора, как могат да подобрят качеството на живот с помоща на персонален компютър. Човекът се казва Виктор Любенов, незрящ е от малък и поне за мен е пионер, създавайки подобно място в интернет.
Проблемите идват от това, че Виктор Любенов е сложил електронни копия на литературни творби, които се ползват от компютърния четец на текст за “прочитане” от слепите хора.
Оказва се, че ИК ТРУП държат правата на доста от книгите и са пратили писмо до г-н Любенов, че има незаконно съдържание на сайта.

Историята е разказана на други места от Григор Гачев, Йовко, Антоний, Дончо, Алекс, Ясен, LeeNeeAnn

Аз само се чудя, законът защо продължава да ощетява хората. В това ли е смисълът – цял живот да живееш в свободата, дадена ти от някой закон, от постановление и т.н.
Човещината ако я има, тя е се е смалила, като бучка сол, без която храната не е вкусна, насред мътна река. Реката на законието.

Едно от приятните за мен неща е разходката из Гребната база. Разходка е твърде силно казано, защото тази година обикновено се изстрелвам от вкъщи с Велю, превключвам на 3:8 и мощно завъртам педалите към заветния канал.

Пътят до там минава през доста натоварени маршрути и доволно се поглъщат автомобилни газове. Но видя ли знака за велосипедната алея очите ми грейват.

На Гребната се усеща мириса на хубавото време, на идващото лято. Аромат, който идва от дърветата и храстите, повече е наситен от северната страна.

Понякога ми харесва да има повече хора и с ловки маневри да рулирам между тях, без много да намалям скоростта. Трудно се отдава, като не е изключено да поема някоя благословия от препятствията.

Друг път предпочитам по-малко трафик, да развия максимална скорост, да усещам как въртенето на педалите ме повдига от седалката на колелото, а въздушната струя обръща косата ми назад. Така изкарвам колкото мога повече обиколки, докато не затреперят краката.

След това кротко поне още 1 врътка. Бавно. Гледам водата. Гребците. V-образната диря след тях, която се плисва по брега.
Към западния край са рибарите. Досега не съм видял риба да вадят, може да ми е такъв късмета, но явно и те предпочитат да са тук, в любимото кътче на пловдивчани.

По трасето има и други луди с колела, бегачи, спокойно разхождащи се хорица.

И такива с ролери!

Няма друга такава гледка като мома с ролери. Или две хванати за ръце, синхронно да се плъзгат по пътя. Изящни движения в таза, не прекалено бързи, не и мързеливо бавни. Пуснатите коси се веят назад или ако са хванати откриват красотата на лицето. Бузите са зачервени, шията блести от фина пот. Обикновено горе потниче или впита блузка стягат гърдите и корема. Клинче или анцуг са предпочитани за долнище.
Това е незабравима гледка, особено ако момата е симпатяга и ти се усмихне, когато минаваш покрай нея. От това прииждат силици и гумите ще разпорят асфалта от енегрията.

Накрая като се отворят всички алвеолки в белите дробове, като се зачервят мускулите, настъпва едно невероятно чувство на чистота, прочистване от мизерния прах и сажди, от многобройните медикаменти сортирани в стъклени шишенцана работата.
Като се прибера се усещам олекнал, загърбил лоши неща, щастливо изморен и доволен.

Изминалите почивни дни като че ли затвърдиха една стара неприятна мисъл. Това, че рок слушащите сме винаги пренебрегвани. Нашата музика ако звучи по музикалните телевизии, обикновено е в края на денонощието, хайде ако сме в Централна или Западна Европа е по-рано. Но и родните радиостанции започваха не по-рано от 21-22 часа рок предаванията.
Рокът беше нещото, което в 80-те и 90-те години на ХХ век ми оформи гънките на мозъка в кратуната. Искрено се радвам, че съм преживял този пероид, когато групите твориха, когато отивах в “Черното студио” да си запиша нещо или на дека на приятел. Тези неща няма да се случат, каквото и да излиза е бозалива трагедия.
Остават и прекрасните моменти, когато ти кажат за някоя група, от това време, която не си я чувал. Една такава е Drain STH, питайте гугъл, той ще каже. Благодаря на хората, които ме отвориха за нея.
Повечето хора те гледат като магаре настолен компютър, когато чуят какво слушаш. Явно са изградили образ на вечния надрусан пич (или рошава кака) със скъсани дънки, дънково елече с нашивки и капси, дълги мазни косища, кубинки и миризма на потни мишници със завъртени сплетени косми.
Не била романтична рок музиката. Романтиката идвала от стария козел дето лющил върбата, за да влезе на теслата дръжката. От пощракването на дебели пръсти, пляскането на бедра в стил “Ох на батяяяя!”
Прокобата е толкова идиотска, че като гледам няма свясно рок радио – фениксът Тангра – с новата им онлайн система не могат да ме спечелят като редовен слушател.
Гонг като че ли се опитват да пущат музика, но ми са твърде отегчителни коментари за футболи, волейболи и каквито_и_другиболи има.
Любимото ми Ретро Радио има правила за пускане на рок, които се спазват. Там тръпката е от невероятните водещи.
Съществуват и безброй онлайн радиостанции, при едни е застъпена основно музика, един огромен лист с песни, възможност за слушателски избор на песен, но с малко коментари и липса на свежи предавания.
С две думе – угодия няма!

Остава признанието, което дойде снощи по icq -

“….i na si4koto otgore s tiq muziki deto gi slushax”
“nqma na4in ne moga da sprа da slusham faith no more”

И на това съм доволен