На колело за един по-хубав ден
Едно от приятните за мен неща е разходката из Гребната база. Разходка е твърде силно казано, защото тази година обикновено се изстрелвам от вкъщи с Велю, превключвам на 3:8 и мощно завъртам педалите към заветния канал.
Пътят до там минава през доста натоварени маршрути и доволно се поглъщат автомобилни газове. Но видя ли знака за велосипедната алея очите ми грейват.
На Гребната се усеща мириса на хубавото време, на идващото лято. Аромат, който идва от дърветата и храстите, повече е наситен от северната страна.
Понякога ми харесва да има повече хора и с ловки маневри да рулирам между тях, без много да намалям скоростта. Трудно се отдава, като не е изключено да поема някоя благословия от препятствията.
Друг път предпочитам по-малко трафик, да развия максимална скорост, да усещам как въртенето на педалите ме повдига от седалката на колелото, а въздушната струя обръща косата ми назад. Така изкарвам колкото мога повече обиколки, докато не затреперят краката.
След това кротко поне още 1 врътка. Бавно. Гледам водата. Гребците. V-образната диря след тях, която се плисва по брега.
Към западния край са рибарите. Досега не съм видял риба да вадят, може да ми е такъв късмета, но явно и те предпочитат да са тук, в любимото кътче на пловдивчани.
По трасето има и други луди с колела, бегачи, спокойно разхождащи се хорица.
И такива с ролери!
Няма друга такава гледка като мома с ролери. Или две хванати за ръце, синхронно да се плъзгат по пътя. Изящни движения в таза, не прекалено бързи, не и мързеливо бавни. Пуснатите коси се веят назад или ако са хванати откриват красотата на лицето. Бузите са зачервени, шията блести от фина пот. Обикновено горе потниче или впита блузка стягат гърдите и корема. Клинче или анцуг са предпочитани за долнище.
Това е незабравима гледка, особено ако момата е симпатяга и ти се усмихне, когато минаваш покрай нея. От това прииждат силици и гумите ще разпорят асфалта от енегрията.
Накрая като се отворят всички алвеолки в белите дробове, като се зачервят мускулите, настъпва едно невероятно чувство на чистота, прочистване от мизерния прах и сажди, от многобройните медикаменти сортирани в стъклени шишенцана работата.
Като се прибера се усещам олекнал, загърбил лоши неща, щастливо изморен и доволен.